Никога не съм била от хората, които спортуват. Фитнесът винаги ми е изглеждал като място за напреднали – за тези, които вече знаят как да тренират, как да вдигат тежести и как да се хранят правилно. Аз нямах представа от нищо подобно. Но след настояването на близка приятелка (Деси Г.) реших да опитам.
Първото ми посещение в залата беше изпълнено с неувереност. Не знаех как да използвам уредите, притеснявах се, че правя всичко грешно и се чувствах не много на мястото си. Но си наложих да се върна поне още няколко пъти. С времето започнах да свиквам с обстановката. Разбрах, че няма нужда да съм „перфектна“ в тренировките – важното е просто да започна и да давам най-доброто от себе си. Прекрасните Дони и Здравчето и другите трениращи момичета бяха изключително дружелюбни, което ме мотивира допълнително.
След няколко седмици тренировки усетих първите промени. Не беше само загубата на няколко сантиметра от талията или по-стегнатите ми ръце. Най-голямата трансформация беше вътрешна – чувствах се по-жизнена, по-енергична и по-уверена. Тялото ми започна да се адаптира – вече не се задъхвах толкова лесно и макар, че мускулите ми не са ясно изразени и физическата ми промяна не е толкова видима, усещам тялото си много по-силно и устойчиво. Вече мога да правя упражнения, които преди ми се струваха много трудни.
Най-голямото предизвикателство обаче не е физическото усилие, а постоянството. Трябваше да се накарам да отида дори когато нямах мотивация. Измислях си какви ли не оправдания. Но с всяко преодоляване на този момент става по-лесно. Все повече се убеждавам, че тренировките са време, което отделям за себе си – за здравето, за психическото си благополучие и за увереността си.
Мога да кажа, че към момента фитнесът е част от живота ми. Не защото „трябва“, а защото искам.
Ако някой като мен – човек, който никога не е спортувал може да открие радостта от тренировките, значи всеки може. Трябва само да се направи първата крачка.
Благодаря, Дони! 🤗 Благодаря, Здравче! 🤗
Веси
